kung_lao (Илиян)
5 4
1 сент. 2007 г., 20:01

Герой 

  Поэзия
515 0 4
 

Герой

Звъни часовникът във глуха стая,

а времето навън е някак меко.

Звъни, ала самият аз не зная,

защо го чувам като ехо.

Камбаните забиват, но птиците мълчат,

а неколцина души над гроба ми тъжат.

Капки кръв се стичат по челото,

тъй, както стичаха се капки пот,

усещам аз тук полъха на злото,

макар и на дълбоко, в някой ров.

Последни спомени, последни чувства,

последни радост и тъга,

сълзи отронени предвкусвам,

като изчезващ кораб във мъгла.

До мен, във гроба, компания ми прави мечът,

единственият мой другар,

а хората навън отричат,

на някой да съм бил товар.

Сега съм в нежната прегръдка на смъртта,

а не намерих аз покой,

но ще възкръсна като птица от жарта

и ще скитам по света като герой.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??