Герой
Звъни часовникът във глуха стая,
а времето навън е някак меко.
Звъни, ала самият аз не зная,
защо го чувам като ехо.
Камбаните забиват, но птиците мълчат,
а неколцина души над гроба ми тъжат.
Капки кръв се стичат по челото,
тъй, както стичаха се капки пот,
усещам аз тук полъха на злото,
макар и на дълбоко, в някой ров.
Последни спомени, последни чувства, ...