Герой
Герой
Звъни часовникът във глуха стая,
а времето навън е някак меко.
Звъни, ала самият аз не зная,
защо го чувам като ехо.
Камбаните забиват, но птиците мълчат,
а неколцина души над гроба ми тъжат.
Капки кръв се стичат по челото,
тъй, както стичаха се капки пот,
усещам аз тук полъха на злото,
макар и на дълбоко, в някой ров.
Последни спомени, последни чувства,
последни радост и тъга,
сълзи отронени предвкусвам,
като изчезващ кораб във мъгла.
До мен, във гроба, компания ми прави мечът,
единственият мой другар,
а хората навън отричат,
на някой да съм бил товар.
Сега съм в нежната прегръдка на смъртта,
а не намерих аз покой,
но ще възкръсна като птица от жарта
и ще скитам по света като герой.
© Илиян All rights reserved.
