6 сент. 2018 г., 00:26

Гишето

603 0 2

 ГИШЕТО

 

Реших да регистрирам фирма

и отидох в общината,

гледам там една опашка,

от гишето до вратата.

Взех си номерът пореден,

таман да дойде моя ред

и госпожата зад гишето

обяви с писклив фалцет...

- Обедна почивка, моля!

Ех неволя, ех неволя...

Има- няма, време мина

час ли, час и половина?

Ей я иде, задник тръска,

надменна като римска гъска

и на стола си се сплеска,

с маникюр и със прическа,

па гишето си затвори

по мобилния да говори.

Опашката пък к`во да стори

тъпче тихо и  мърмори,

че работното й време

свършва...

а на тая й не  дреме.

Почуках на стъклото аз,

рекох й с културен глас

- Госпожо, /питам и се смея/

да нямате „Аменорея*“?

- Или пък сте от ония

родени със „Ацефалия**“.

Предвид термините медицински,

погледна ме със поглед свински

и не можe да зацепи

моите думички нелепи.

Помисли явно, че я хваля

и с усмивка на устата

за миг привърши ми нещата.

Аз си тръгнах, след което

опашката зад мен остана

да се пържи на ГИШЕТО.

___________________________

* – Аменорея - липса на цикъл

** – Ацефалия - липса на мозък

 

Авт. Весо: 08.03.2018г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...