Слънце опича арената прашна,
там той е спокоен - надига глава,
тълпата избухва - глъчка е страшна,
всеки мълви отровни слова.
На арената непобеден,
жертви,без име и брой,
гладиатор с меч,в кръвта кален,
отново отива на бой.
Тълпата наддава жаден крясък,
иска нови убийства,смърт,
обагрен с кръв ще е златния пясък,
днес други роби ще мрат.
© Милица Игнатова Все права защищены