Слънце опича арената прашна,
там той е спокоен - надига глава,
тълпата избухва - глъчка е страшна,
всеки мълви отровни слова.
На арената непобеден,
жертви,без име и брой,
гладиатор с меч,в кръвта кален,
отново отива на бой.
Тълпата наддава жаден крясък,
иска нови убийства,смърт,
обагрен с кръв ще е златния пясък,
днес други роби ще мрат.
© Милица Игнатова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
