Гладиатор
Намръщен, той стискаше меча в ръка –
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат,
а ето, че пак се срещнаха...
А пък тълпата ревеше отзад,
те пък тук – брат срещу брата.
Беше отдавна онази раздяла,
за него – едва ли не вчера...
Зимата беше и страшна, и бяла,
но той бе тръгнал за победа!
Би се с врага, като лъв със хиени,
но уви, бяха много на брой,
а те бяха малко и победени
паднаха в страшния бой.
Тъй се и случи с него тогава,
падна във плен на врага.
Тръгнал бе горд за кръв и победа,
но беше с различна съдба...
Много години минаха безлични,
повечето, сред тази арена,
в битки до смърт с хора различни,
но ръката му не бе победена!
И ето, сега пак стои срещу свой –
брат до брата, тъй както тогава,
а душата му друга е, не жадува за бой,
и не иска за себе си слава!...
А пък брат му дори и не го и позна -
малък беше, когато се случи...
Меч държи в свойта тежка, корава ръка,
и гръдта е решен да улучи...
Време беше, а изхода само един –
Нека бъде, и е непознат!
На арената враг е бащата на син
и противник... е малкия брат...
По-добре, че дори той не го и позна,
нека бъде единствено враг!
И решил вече пътя на свойта съдба
на арената стъпи без страх...
Първият удар отби го със щита,
втория, майсторски с меч,
силата братска решен да изпита
в тази – последната сеч...
А пък тълпата ревеше в закана –
сива, разплута и зла,
дива, развратна и вечно пияна,
жадна за зрелища тя...
Всеки от нея превърнат във звяр
с глутницата виеше гладен –
все едно роб, или господар,
всеки за кръв беше жаден...
Но ето, че мечът прободе гръдта
и кръв се разплиска навред...
Единият падна пронизан в пръстта
обречен, отслабнал и блед.
Братът погледна победителя свой –
кръв и от неговата кръв,
а пък тълпата надала бе вой,
подла хиена, а той, паднал лъв.
Чудно обаче – него видя,
както в онази раздяла...
Даже и себе си до него съзря
сред зимата страшна и бяла.
Усмихна се, после наведе глава
към малкия, слаб силует,
протегна се да го погали с ръка
и тъй и застина с ръката напред...
А победителят горд се сепна
усетил докосване по своя ляв крак,
но и тогава пак не позна
кой е човека, във мъртвия враг...
01.08.2000.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
