Намръщен, той стискаше меча в ръка –
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат,
а ето, че пак се срещнаха...
А пък тълпата ревеше отзад,
те пък тук – брат срещу брата.
Беше отдавна онази раздяла,
за него – едва ли не вчера...
Зимата беше и страшна, и бяла,
но той бе тръгнал за победа! ...