Глас от площадите
ГЛАС ОТ ПЛОЩАДИТЕ
Не дойдохме от хубаво тук.
Нас ни води гладът и несретата.
Как не чухте гласа, оня звук
на последната дупка - деветата?
Тук са хиляди. Със знамена.
Трикольорът - отгоре с червеното.
Заплатихме страха с кръвнина.
Отчаяние тупа във вените.
И децата ни - тъжни ята -
отлетяха. Зад няколко граници.
Търсят щастие те по света
с благослова на майките в раница.
Не разбрахте ли - стига лъжи,
умориха се вече мечтите ни!
Който власт във ръцете държи,
отговаря пред нас и бащите ни!
Издръжливият български род
оцеля и във робство, и в битките.
Но живее без хляб и без брод.
Докога? - всички ние ви питаме.
Докога смели факли - мъже,
ще подпалват страха под небето ни?
Дякон Левски от свойто въже
чака отговор. Отговорете ни!
14.03.2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
