Глас от площадите
ГЛАС ОТ ПЛОЩАДИТЕ
Не дойдохме от хубаво тук.
Нас ни води гладът и несретата.
Как не чухте гласа, оня звук
на последната дупка - деветата?
Тук са хиляди. Със знамена.
Трикольорът - отгоре с червеното.
Заплатихме страха с кръвнина.
Отчаяние тупа във вените.
И децата ни - тъжни ята -
отлетяха. Зад няколко граници.
Търсят щастие те по света
с благослова на майките в раница.
Не разбрахте ли - стига лъжи,
умориха се вече мечтите ни!
Който власт във ръцете държи,
отговаря пред нас и бащите ни!
Издръжливият български род
оцеля и във робство, и в битките.
Но живее без хляб и без брод.
Докога? - всички ние ви питаме.
Докога смели факли - мъже,
ще подпалват страха под небето ни?
Дякон Левски от свойто въже
чака отговор. Отговорете ни!
14.03.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
