Mar 14, 2013, 12:40 PM

Глас от площадите 

  Poetry » Civilian
1132 2 36

 

 

 

         ГЛАС ОТ ПЛОЩАДИТЕ

 

 

Не дойдохме от хубаво тук.

Нас ни води гладът и несретата.

Как не чухте гласа, оня звук

на последната дупка - деветата?

 

Тук са хиляди. Със знамена.

Трикольорът - отгоре с червеното.

Заплатихме страха с кръвнина.

Отчаяние тупа във вените.

 

И децата ни - тъжни ята -

отлетяха. Зад няколко граници.

Търсят щастие те по света

с благослова на майките в раница.

 

Не разбрахте ли - стига лъжи,

умориха се вече мечтите ни!

Който власт във ръцете държи,

отговаря пред нас и бащите ни!

 

Издръжливият български род

оцеля и във робство, и в битките.

Но живее без хляб и без брод.

Докога? - всички ние ви питаме.

 

Докога смели факли - мъже,

ще подпалват страха под небето ни?

Дякон Левски от свойто въже

чака отговор. Отговорете ни!

 

 

14.03.2013

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??