Глас в пустиня

ГЛАС В ПУСТИНЯ 

Срещайки постоянно очите на Дявола

не на някое скрито,потайно място,

а те нагло,втренчено те гледат от огледалото,

късно е да си мислиш,че си поставен на тясно,

защото съзнаваш в този преломен момент,

че лично ти си виновника,

за изтъргуваната си,ненаситна,подла душа

на цената на милиони "невинни" зомбита,

спестили си труда,да ходят до урните

или по принуда дарили гласа си на "Неподкупните",

защото не си отдал максимума за тях.

Много е готино,да дърпаш зад кадър конците,

но когато светът се безвъзвратно разпада

и на фундамента му решетката се бързо разплита,

когато Надежда съвсем малка остава

като последен щит пред всички правителства,

когато рухват лъжите на фалшивите гардове,

и Ураганите по пътя си всичко помитат,

земетресения мощни огъват почвата под краката ни,

а пожарите с вихрите си изгарят душите ни,

аз отново заставам открито с лицето си

и най-отговорно продължавам,да питам,

не заслужаваме ли малко по-вече внимание

от ония безотговорните,там на Високото,

спущащи забързано,спешно проектите

за новите убийци-военни заводи,

с конвейри за милиони снаряди и бомби,

вместо да обединят общата мисъл 

за Мира на едно щастливо Човечество.

Май пак се доста увлякох

в моите "поетически"лупинги,

без дори ни най-малко очакване

да покрия всичките вкусове

и се получи също като на Олимпиада,

с мила утеха,самото участие

в битките на олимпийските състезания,

но в Олимпиадата на живота,

медалите са отдавна раздадени,

преди началото още на старта

и въпреки прозрачните урни на вота

в суматохата от алчни желания

пак бе изтъргуван депутатския кокал.

Честито на всички останали извън лустрото-

все някой трябва да им изкарва заплатите,

докато от техните законотворчески глупости

им тлъстеят сметките в банките и гьон суратите.

29.08.2025г.гр.Свищов