Аз съм Чичо Пей. Здравей!

Тръгнал съм мома да диря

по гори и по поля, по дворове и села.

Като си летя в небето,

чувам караница в двор,

истерично и напето

се надвикват в шарен хор,

кокошанки, перошанки

със осанки кат фиданки,

с американска супер визия,

готови за пред телевизия.

- Аз красива съм певица,

имам невероятен глас-

метна си кокетно тя главица-

първа съм в селския ни клас!

Сграбчи смело микрофона

и запя високо в захлас.

Но прекъсна я набърже

конкурентка от града:

-Аз била съм във чужбина,

имам първа грамота!

-Ха-ха-ха, хайде пък сега

ние кат сме от селото....-

викна третата мома

и придърпа си умело

микрофона в ръка.

И кавга се пак започна

на кого е най-гласа

затова , решиха да попитат

компетентен- синигера.

-Здравей Чичопей,

коя от нас най-хубаво пей?

-Дали си ти от селото

или си пък от града,

все таланти сте родени

и красиви при това.

Заслужавате медали

и на всичките- злата.

Накокошиниха перата

кокошанки, перошанки

и запяха в хоров глас.