28.05.2019 г., 20:12  

Гласът на кокошките

1.4K 1 2

Аз съм Чичо Пей. Здравей!

Тръгнал съм мома да диря

по гори и по поля, по дворове и села.

Като си летя в небето,

чувам караница в двор,

истерично и напето

се надвикват в шарен хор,

кокошанки, перошанки

със осанки кат фиданки,

с американска супер визия,

готови за пред телевизия.

- Аз красива съм певица,

имам невероятен глас-

метна си кокетно тя главица-

първа съм в селския ни клас!

Сграбчи смело микрофона

и запя високо в захлас.

Но прекъсна я набърже

конкурентка от града:

-Аз била съм във чужбина,

имам първа грамота!

-Ха-ха-ха, хайде пък сега

ние кат сме от селото....-

викна третата мома

и придърпа си умело

микрофона в ръка.

И кавга се пак започна

на кого е най-гласа

затова , решиха да попитат

компетентен- синигера.

-Здравей Чичопей,

коя от нас най-хубаво пей?

-Дали си ти от селото

или си пък от града,

все таланти сте родени

и красиви при това.

Заслужавате медали

и на всичките- злата.

Накокошиниха перата

кокошанки, перошанки

и запяха в хоров глас.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Балкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

  • Много благодаря Иве, радвам се да се срещнем тук
  • Ванче, прекрасно!Гласувах и пожелавам успех!Все таланти сте във вашето семейство!😘😘😘

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...