Гласът на сълзите
"Жертвите на войната в украинския град
Мариупол са толкова много, че близките им
ги погребват в градинките пред блока..."
Цитат от телевизионен репортаж
Не вярвах, че сама ще трябва, сине,
на рожбата си гроба да копая.
Над мен небето чаках да се срине,
защо смъртта повика теб - не зная...
И татко ти, и брат ти с дни се бият,
наблизо страшни изстрели се чуват.
Но щом сирените в града завият,
се питам колко ли животът струва.
В училището падна бомба. Триста
невинни жертви сградата затисна.
И като писар гробен всички в листа
записа облак чер... Но дъжд не плисна.
Звездичко моя, мамина едничка,
от този свят си тръгна, рожбо, гладен.
Държах до скоро твоята ръчичка
да пишем букви... Кой за кръв бе жаден?
Та тук деца за къшей хляб умират,
а старци обезсилени се кръстят.
Градът ни без вода ще колабира.
С последни сили ти издялках кръста.
Където си играеше до вчера
безжизнен във пръстта ще те положа.
Прегръщай мечо, за да не трепериш,
аз за това играчката ти сложих.
Помилуй, Боже, малката душичка,
макар за грях да нямаше тя време!
От моя дом бойци сме вече всички.
С теб, чедо, след смъртта ще се намерим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
