Гласът на сърцето

Гласът ти е мелодия на заблудена

кукувица - никога неприютена.

Разумът – виновникът за клетатата съвест,

изпил извора на младостта,

преследвал и отричал се от избора

на глъхнещата в тунела светлина.

Вкопчен в езика на  съвесттта,

просветление не се намира

сред неозарена звезда,

почти не се усеща любовта.

Извикай с глас любовен,

че дълбоко отпреди

си от мен  бил ужилен,

 за мен на инат орисан.

Ех, казах ли ти, Обич моя?

Причина нямат разумът и съвестта,

а гласът на сърцето изтръпнал... без теб!!!