Aug 16, 2009, 4:58 PM

Гласът на сърцето

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Гласът на сърцето

 

Гласът ти е мелодия на заблудена

кукувица - никога неприютена.

Разумът – виновникът за клетатата съвест,

изпил извора на младостта,

преследвал и отричал се от избора

на глъхнещата в тунела светлина.

Вкопчен в езика на  съвесттта,

просветление не се намира

сред неозарена звезда,

почти не се усеща любовта.

Извикай с глас любовен,

че дълбоко отпреди

си от мен  бил ужилен,

 за мен на инат орисан.

Ех, казах ли ти, Обич моя?

Причина нямат разумът и съвестта,

а гласът на сърцето изтръпнал... без теб!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...