Гласът ти
Гласът ти ме плаши, горчи ми,
аз помня гласа ти преди -
изричаше моето име
и пръскаше в мене искри.
Гласът ти бе струна от обич -
щастлив, много искрен и чист,
върни ми го, той ми е спомен
от нашите слънчеви дни.
Той пак ще ме води при тебе
и пак ще разказва за нас,
мечтите ни пак ще живеят,
щом ти ги изричаш на глас.
Върни ми го, този ме плаши -
звучиш като къс самота...
За старите мигове наши
те моля - върни ми гласа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
