Гласът ти ме плаши, горчи ми,
аз помня гласа ти преди -
изричаше моето име
и пръскаше в мене искри.
Гласът ти бе струна от обич -
щастлив, много искрен и чист,
върни ми го, той ми е спомен
от нашите слънчеви дни.
Той пак ще ме води при тебе
и пак ще разказва за нас,
мечтите ни пак ще живеят,
щом ти ги изричаш на глас.
Върни ми го, този ме плаши -
звучиш като къс самота...
За старите мигове наши
те моля - върни ми гласа...
© Яна Вълчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
