Гласът ти
Гласът ти ме плаши, горчи ми,
аз помня гласа ти преди -
изричаше моето име
и пръскаше в мене искри.
Гласът ти бе струна от обич -
щастлив, много искрен и чист,
върни ми го, той ми е спомен
от нашите слънчеви дни.
Той пак ще ме води при тебе
и пак ще разказва за нас,
мечтите ни пак ще живеят,
щом ти ги изричаш на глас.
Върни ми го, този ме плаши -
звучиш като къс самота...
За старите мигове наши
те моля - върни ми гласа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
