24 сент. 2020 г., 14:28

Главоболие

1.5K 2 15

В главата си открих акордеон.
Внимателно го бутнах настрани.
Изхърка като стар шансон
и млъкна, сякаш го боли.

 

В главата ми звучи акордеон.
Повтарям - той си беше там!
Ужасен е - мучи в синхрон,
когато мигам, дишам, ям!

 

В главата ми сега е тишина.
Две шепи хапчета изпих.
Надявам се на сутринта
светът да бъде адски тих!

 

В главата си открих цигулка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ха-ха Много яко!
  • Чудесна си, направо прекрасна!

    В главата си открих чинел -
    твърдеше, че е родом от Мъглиж.
    Да знаете - 2 куфара съм взел,
    за психото и за Париж. :D
  • В главата си открих цимбал,
    царицата на чардаша танцува,
    гореща кръв, целувка от кинжал...
    И таборът в небето си пътува
  • В главата ми се щура клавесин.
    Все гоня го и все ми се изплъзва!
    Застрелях го със хапче аналгин -
    пропуснах, беше твърде хлъзгав!
    Вземете си го, вече не издържам!
    Не знам с какво да го нахраня?
    И мислите си даже му изпържих...
    А може ли със ноти да се браня?


    Избирам цимбали
  • Избирам клавесин Ти си

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...