9 апр. 2025 г., 16:58

Гледна точка

444 0 1

Наследникът на Адам,

ходи си насам - натам,

въдица тук - там пуска,

да е празна, не допуска.

 

Той вино от изба чужда

пие, че уж е в нужда,

но дар ще бъде от сърце,

aко си хапне и месце.

 

Земя ще му се залюлее,

луна - двойна ще грее,

но в такива нощи диви,

вижда и самодиви.

 

Наследничка е на Ева,

но покорна не е дева

и средствата си прилага,

с каквито разполага.

 

В мрежите и лесно пада,

потърси ли наслада

и халката си надява,

после за да съжалява.

 

Мисли, че не му приляга,

родственица на Баба Яга

и оценява красотата,

само че не и в душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...