tsofa (Марин Цанков)
210 396
20 дек. 2009 г., 18:51

Глобално и нахално 

  Поэзия » Философская
481 0 7

Глобално и нахално

 

Земята с нейната природа –

води, гори и уникалност

е вече там, на ешафода

и губи своята виталност.

 

А днес палачът ѝ, безспорно,

я мъчи дълго и безжално,

защото туй безотговорно

човече алчно и нахално,

 

двулично, дребно, лицемерно,

способно всеки да убие,

за злато (жълто или черно)

и свойта майка ще затрие.

 

И се народът, ежедневно,

от  тоя червей заблуждава.

Говори нам: ”Било плачевно”,

а той сечта си продължава!

 

Нахалство виждам в идиота,

сечащ гори на поразия,

а след това, с гореща нота,

зове света: ”Пести хартия!”.

 

Безочлив е и оня, дето

ни моли: ”Лампите гасете!”,

а гъта в джунглите дървета

и вика: ”Вий трева пасете!”.

 

Двуличник биде политикът,

загрижен уж за таз планета,

а за пари подкрепя клика,

виновна баш за екогнета.

 

А лицемер е активистът,

с дела зелени най-зает,

на който вкъщи паркетистът

реди от дъб и бук паркет.

 

Наглец е даже и драскачът,

решил и той да ни помози

с екологичната задача,

но пише сал’ по целулози.

 

Със алчност слави се магнатът,

развяващ екотранспарант,

убил след натиск ел. колата –

за въздух  чист един гарант.

 

За алчен смятам и човека,

познаващ  сто алтернативи

(в енергодобив), а с ОПЕКа

попречва те да станат живи.

 

Съществото най нахално

е човек, държащ ни сметка

за затопляне глобално,

а онези  горе  четка,

'щото с тях е поначално

не във ЕКО – в ИКОплетка.

© Марин Цанков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??