Глобално и нахално
Глобално и нахално
Земята с нейната природа –
води, гори и уникалност
е вече там, на ешафода
и губи своята виталност.
А днес палачът ѝ, безспорно,
я мъчи дълго и безжално,
защото туй безотговорно
човече алчно и нахално,
двулично, дребно, лицемерно,
способно всеки да убие,
за злато (жълто или черно)
и свойта майка ще затрие.
И се народът, ежедневно,
от тоя червей заблуждава.
Говори нам: ”Било плачевно”,
а той сечта си продължава!
Нахалство виждам в идиота,
сечащ гори на поразия,
а след това, с гореща нота,
зове света: ”Пести хартия!”.
Безочлив е и оня, дето
ни моли: ”Лампите гасете!”,
а гъта в джунглите дървета
и вика: ”Вий трева пасете!”.
Двуличник биде политикът,
загрижен уж за таз планета,
а за пари подкрепя клика,
виновна баш за екогнета.
А лицемер е активистът,
с дела зелени най-зает,
на който вкъщи паркетистът
реди от дъб и бук паркет.
Наглец е даже и драскачът,
решил и той да ни помози
с екологичната задача,
но пише сал’ по целулози.
Със алчност слави се магнатът,
развяващ екотранспарант,
убил след натиск ел. колата –
за въздух чист един гарант.
За алчен смятам и човека,
познаващ сто алтернативи
(в енергодобив), а с ОПЕКа
попречва те да станат живи.
Съществото най нахално
е човек, държащ ни сметка
за затопляне глобално,
а онези горе четка,
'щото с тях е поначално
не във ЕКО – в ИКОплетка.
© Марин Цанков All rights reserved.
