Глухарче
Дните ми са като косъмчета
на разпръснато глухарче,
ефирен облак от свят,
разкъсан от вятърни
закачки и слънчеви нагревки,
виждам го бял и ефирен цвят,
докосвам го и падащи моменти,
отлитане и стъбло само
остава в ръката ми.
Аз и ти и всички ние сме като
глухарчето, родени от семка,
пораснали в почва и разпаднали
се в граничност и безвремие,
искам да събера власинките
цвят на живото цвете,
но в ръката ми оставя само
мирис на умиране.
И лекота, и безбрежност
за вечност, отвъд света ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
