Dec 3, 2011, 12:11 AM

Глухарче

  Poetry
766 0 3

Дните ми са като косъмчета

на разпръснато глухарче,

ефирен облак от свят,

разкъсан от вятърни

закачки и слънчеви нагревки,

виждам го бял и ефирен цвят,

докосвам го и падащи моменти,

отлитане и стъбло само

остава в ръката ми.

Аз  и ти и всички ние сме като

глухарчето, родени от семка,

пораснали в почва и разпаднали

се в граничност и безвремие,

искам да събера  власинките

цвят на живото цвете,

но в ръката ми оставя само

мирис на умиране.

И лекота, и безбрежност

за вечност, отвъд света ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...