Dec 3, 2011, 12:11 AM

Глухарче

  Poetry
763 0 3

Дните ми са като косъмчета

на разпръснато глухарче,

ефирен облак от свят,

разкъсан от вятърни

закачки и слънчеви нагревки,

виждам го бял и ефирен цвят,

докосвам го и падащи моменти,

отлитане и стъбло само

остава в ръката ми.

Аз  и ти и всички ние сме като

глухарчето, родени от семка,

пораснали в почва и разпаднали

се в граничност и безвремие,

искам да събера  власинките

цвят на живото цвете,

но в ръката ми оставя само

мирис на умиране.

И лекота, и безбрежност

за вечност, отвъд света ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...