15 дек. 2021 г., 20:30  

Глупак

760 1 0

В душата ми свети светлина,
по-ярка, по-ясна от звезда,
ставам сутрин със усмивка
и въпреки снежната покривка
не изпитвам ни студ, ни тъга.
Излизам и играят си деца,
замръзват ми ушите и носа,
ала грее мен радостта.


-Как така?


Жив съм, влюбен и това стига
всичко става като в книга
романтична, интересна и игрива.
Виждам нея обаче, нещо изстива,
тази картина фантастична
е просто измама иронична.
Будя се пак и разбирам веднага̀
няма я и не ще бъде моя тя.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Angel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...