Глупакът
Глупакът винаги ще си остане шут,
макар последен глупостта си да узнае.
Той носи самочувствието на мамут
и мамчетата сладостно ласкае.
А те, копнеещи за малко топлинка,
в пресъхнали легла без мъжка ласка,
изправят се ощастливени на крака
и бурно, продължително му ръкопляскат.
Глупакът няма да остане - то се знай.
Ще го забравят като куче под миндера.
Недоразбрал, че е достигнал своя край,
ще се открие сред боклуците в килера.
Глупакът е галантен - вечно мил,
натягащ се пред куцо и сакато.
На всеки той краката би умил,
вода донесъл би и от далечно блато.
С усмихнато и весело лице,
превръща радостта за миг в досада,
дошъл от най-затънтено селце
в града за незаслужена награда.
Глупакът, то се знае, е глупак.
Не му наливайте частица ум напразно.
А изкрещете му в лицето - ей тъпак,
кога ще спреш словесно да се празниш?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
