vega666 (Младен Мисана)
1561 14327
17.08.2016 г., 20:29 ч.  

Глупакът 

  Поезия » Хумористична
661 3 9

Глупакът винаги ще си остане шут,
макар последен глупостта си да узнае.
Той носи самочувствието на мамут
и мамчетата сладостно ласкае.

А те, копнеещи за малко топлинка,
в пресъхнали легла без мъжка ласка,
изправят се ощастливени на крака
и бурно, продължително му ръкопляскат.

Глупакът няма да остане - то се знай.
Ще го забравят като куче под миндера.
Недоразбрал, че е достигнал своя край,
ще се открие сред боклуците в килера.

Глупакът е галантен - вечно мил,
натягащ се пред куцо и сакато.
На всеки той краката би умил,
вода донесъл би и от далечно блато.

С усмихнато и весело лице,
превръща радостта за миг в досада,
дошъл от най-затънтено селце
в града за незаслужена награда.

Глупакът, то се знае, е глупак.
Не му наливайте частица ум напразно.
А изкрещете му в лицето - ей тъпак,
кога ще спреш словесно да се празниш?!
 

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих, описанието е перфектно! По-глупави са тези, които му ръкопляскат!
  • Невероятно!
  • Право в десятката! Много ми допадна.
  • Майстор! Много добър портрет на все по-често срещани типажи си направил. Харесва ми, че в образа на глупак си обединил и доста други дразнещи качества- сервилност, късогледство, празнословие, безхаберие... Поздравления!
  • Както се казва: "всички прилики с действителни лица и събития са случайни", а бих добавил - "който открие някаква прилика", то си е негово светоусещане. Приемете това, като опит за шега разбира се.
    Сега по-сериозно, не зная откъде но у мен твоето произведение, Приятелю, поражда аналогия с Ботевото "Към брата си" и макар там лирическия герой да остава духовно самотен и отдалечен от околните, попадащи под събирателния образ на робите - " глупци неразбрани", при теб е налице /по мое мнение/ едно противоборство и бунт, борба срещу робията на глупостта, която за жалост разпростира пипала все повече в съвременния ни живот!

    Едно произведение, което ме накара да се замисля и отива директно в класацията мои любими!
    Сърдечни поздрави!
  • Чудесно описание си направил. Поздравления!
  • За съжаление глупаци много, а синдромът на "пресъхналото легло" (много добре казано ) доста спомага за увеличаването на броя им.
  • Хаххххааа..., не е точно така..., каква награда в града..., - едва ли..., по точно - някой от града идва в село за награда...!!!
    "С усмихнато и весело лице,
    превръща радостта за миг в досада,
    дошъл от най-затънтено селце
    в града за незаслужена награда."
  • Отдавна не бях влизала тук, но днес ме изненада приятно с това си произведение, Мисан.
    Не е типично в твой стил, но пък е право в десятката.
    Много добре си го казал за разните нови "дон жуановци", които нямат нито стил, нито речник, нито дори елементарно възпитание, но това не им пречи да имат самочувствие до небето и да се натискат на всичко, което мърда.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??