Глътка само
630
0
0
Само тази чаша не допих -
беше в нея виното тръпчиво,
ала беше то вино за стих -
алено, искрящо и пенливо!
В мене да пресекне песента
иска, но налей ми глътка само -
нека е последна, нека тя
да кипи под лявото ми рамо!
Синеок ще бъде моят ден,
ще пъстрее весела земята,
а високо някъде над мен
песен ще се рее в необята!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
