Глътка само
631
0
0
Само тази чаша не допих -
беше в нея виното тръпчиво,
ала беше то вино за стих -
алено, искрящо и пенливо!
В мене да пресекне песента
иска, но налей ми глътка само -
нека е последна, нека тя
да кипи под лявото ми рамо!
Синеок ще бъде моят ден,
ще пъстрее весела земята,
а високо някъде над мен
песен ще се рее в необята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
