Глътка само

Само тази чаша не допих -

беше в нея виното тръпчиво,

ала беше то вино за стих -

алено, искрящо и пенливо!

В мене да пресекне песента

иска, но налей ми глътка само -

нека е последна, нека тя

да кипи под лявото ми рамо!

Синеок ще бъде моят ден,

ще пъстрее весела земята,

а високо някъде над мен

песен ще се рее в необята!