23 мар. 2012 г., 11:30

Глътка въздух

1.3K 0 3

 

 

Глътка въздух

 

Уморена съм, уморена...

Но едва ли някой ще чуе.

Днес решавам стари проблеми,

нови идват, вече се чудя -

 

как да смогна в краткото време,

да напрегна крехките плещи,

та товар по-тежък да взема...

А сърцето тупа зловещо...

 

Отънели, сприхави нерви

се опъват, с риск да се скъсат,

но ме пазят - сигурни, верни,

те са щит безгрешен във сблъсък.

 

И по път с надежда ме водят -

щом усещам, знам, ще живея,

имам сили, още ще ходя,

глътка въздух стига и пея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Виделова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за съпричастието и добрата оценка! Спокойна нощ ви желая.
  • Един стих, посветен на делника, близък до всеки. Без сложни модели е създадено напрежение в изказа, недоизказаност, свързана с навлизането в релсите на бита. Покрусата на чувствата, упадъка на вътрешните състояние е уравновесен с оптимистичния - напук на всичко - финал. Една балансирана творба, успех за поетесата. Поздрав!
  • Хубав стих!Поздравления, Ани!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...