Глътка въздух
Глътка въздух
Уморена съм, уморена...
Но едва ли някой ще чуе.
Днес решавам стари проблеми,
нови идват, вече се чудя -
как да смогна в краткото време,
да напрегна крехките плещи,
та товар по-тежък да взема...
А сърцето тупа зловещо...
Отънели, сприхави нерви
се опъват, с риск да се скъсат,
но ме пазят - сигурни, верни,
те са щит безгрешен във сблъсък.
И по път с надежда ме водят -
щом усещам, знам, ще живея,
имам сили, още ще ходя,
глътка въздух стига и пея.
© Ани Виделова All rights reserved.
