Mar 23, 2012, 11:30 AM

Глътка въздух

  Poetry » Other
1.3K 0 3

 

 

Глътка въздух

 

Уморена съм, уморена...

Но едва ли някой ще чуе.

Днес решавам стари проблеми,

нови идват, вече се чудя -

 

как да смогна в краткото време,

да напрегна крехките плещи,

та товар по-тежък да взема...

А сърцето тупа зловещо...

 

Отънели, сприхави нерви

се опъват, с риск да се скъсат,

но ме пазят - сигурни, верни,

те са щит безгрешен във сблъсък.

 

И по път с надежда ме водят -

щом усещам, знам, ще живея,

имам сили, още ще ходя,

глътка въздух стига и пея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за съпричастието и добрата оценка! Спокойна нощ ви желая.
  • Един стих, посветен на делника, близък до всеки. Без сложни модели е създадено напрежение в изказа, недоизказаност, свързана с навлизането в релсите на бита. Покрусата на чувствата, упадъка на вътрешните състояние е уравновесен с оптимистичния - напук на всичко - финал. Една балансирана творба, успех за поетесата. Поздрав!
  • Хубав стих!Поздравления, Ани!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...