13 июн. 2007 г., 17:51

Гневът

1.1K 0 16
       
                                                Гневът приижда на вълни,
                                                изпълва цялото ми тяло,
                                                прелива ме, ще изгърми
                                                натрупаното като цяло.

                                                Научих се да бъда търпелива,
                                                да се усмихвам, нищо, че горчи.
                                                Спокойна бях  и отзивчива,
                                                устата си научих да мълчи.

                                                Гневът напира... претендира,
                                                предизвиква мойто възпитание,
                                                то всякак се опитва  да го спира,
                                                но се превръща в мое наказание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че намина Научих се да ругая, така че проблема е решен, няма нужда да правя каквото и да било с ушите си, щом мога да ругая, нали
  • Нали знаеш оня метод - потриваш си крайчетата на ушите и повтаряш: "уусаа". Не знам дали действа, но като се сетя за смешната мутра на Мартин Лоурънс и ми минава
    Готин стих, поздрави!
  • Първата строфа е много експресивна и ритмична.Има заряд.Сякаш си била още ядосана докато си го писала.Браво.А иначе си права по добре напсувай /на ум/ и да ти мине или се напий /на яве/.Аз ги правя и двете.Релакс кво да прайш живота е такъв.Хареса ми.Добро стихотворение.
  • Права си.
  • Харесва ми

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...