13.06.2007 г., 17:51

Гневът

Поезия

1.1K 0 16

                                                Гневът приижда на вълни,
                                                изпълва цялото ми тяло,
                                                прелива ме, ще изгърми
                                                натрупаното като цяло.

                                                Научих се да бъда търпелива,
                                                да се усмихвам, нищо, че горчи.
                                                Спокойна бях  и отзивчива,
                                                устата си научих да мълчи.

                                                Гневът напира... претендира,
                                                предизвиква мойто възпитание,
                                                то всякак се опитва да го спира,
                                                но се превръща в мое наказание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Човек (Анна Станоева)

Благодаря, че намина Научих се да ругая, така че проблема е решен, няма нужда да правя каквото и да било с ушите си, щом мога да ругая, нали

2008-11-17T10:25:16+02:00
Harlequin (Ивайло Динков)

Нали знаеш оня метод - потриваш си крайчетата на ушите и повтаряш: "уусаа". Не знам дали действа, но като се сетя за смешната мутра на Мартин Лоурънс и ми минава
Готин стих, поздрави!

2008-11-16T23:28:29+02:00
Майкъл (Майк)

Първата строфа е много експресивна и ритмична.Има заряд.Сякаш си била още ядосана докато си го писала.Браво.А иначе си права по добре напсувай /на ум/ и да ти мине или се напий /на яве/.Аз ги правя и двете.Релакс кво да прайш живота е такъв.Хареса ми.Добро стихотворение.

2007-09-11T15:22:39+03:00
Майкъл (Майк)

Права си.

2007-09-11T15:09:07+03:00
Paur (Симеон Дончев)

Харесва ми

2007-06-22T17:44:07+03:00