Човек (Анна Станоева) Човек (Анна Станоева)
23 192
Jun 13, 2007, 5:51 PM

Гневът

  Poetry
1.1K 0 16
       
                                                Гневът приижда на вълни,
                                                изпълва цялото ми тяло,
                                                прелива ме, ще изгърми
                                                натрупаното като цяло.

                                                Научих се да бъда търпелива,
                                                да се усмихвам, нищо, че горчи.
                                                Спокойна бях  и отзивчива,
                                                устата си научих да мълчи.

                                                Гневът напира... претендира,
                                                предизвиква мойто възпитание,
                                                то всякак се опитва  да го спира,
                                                но се превръща в мое наказание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Благодаря, че намина Научих се да ругая, така че проблема е решен, няма нужда да правя каквото и да било с ушите си, щом мога да ругая, нали
  • Harlequin (Ивайло Динков)
    Harlequin (Ивайло Динков)
    Нали знаеш оня метод - потриваш си крайчетата на ушите и повтаряш: "уусаа". Не знам дали действа, но като се сетя за смешната мутра на Мартин Лоурънс и ми минава
    Готин стих, поздрави!
  • Майкъл (Майк)
    Майкъл (Майк)
    Първата строфа е много експресивна и ритмична.Има заряд.Сякаш си била още ядосана докато си го писала.Браво.А иначе си права по добре напсувай /на ум/ и да ти мине или се напий /на яве/.Аз ги правя и двете.Релакс кво да прайш живота е такъв.Хареса ми.Добро стихотворение.
  • Майкъл (Майк)
    Майкъл (Майк)
    Права си.
  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
    Харесва ми

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0