ГНЕВЪТ МИ ОКЛЮМА!

„... Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани...” -

ядно се провикна Ботев -

преди век и нещо.

Чак след сто

и повече години -

чу се отговор отсреща.

Една потомка - скромна поетеса,

страшно разгневи се

на неразбории днешни.

Семейни, градски, морски

и събития – световни,

като в букет –

- магарешки бодили,

оформиха словесния им облик.

Думите сами разляха се

(като да е Фуга)

и в стихове се подредиха:

- Ако поезията не е разтуха -

със сигурност ще пукна!

Излитам от ада на дните си

със скорост ракетна -

дали ми приляга -

не мога хич да сметна...

Семейството крехко

крепя на гърба си -

да падна - не смея

ще чакам възкръсване! –

Веднага записа ядосано думите.

Чудо се случи – гневът ù оклюма!

01.08.2011 г.

HrisMelodia (Хрис)

2011-10-18T10:03:16+03:00

Така е, важно е да погледнем и от комичната страна на всяка една ситуация
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-18T09:15:34+03:00

Колкото е хубаво,толкова и вярно!Поздрав!
HrisMelodia (Хрис)

2011-10-17T18:53:45+03:00
mimamina (Мина Конарова)

2011-10-17T17:39:56+03:00

Така ,така ,пиши,пиши ,че иначе лошо гнева ще остане в нас!Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2011-10-17T17:26:51+03:00

Облечеш го в думи - и вече не е същото... така се получава понякога