16 окт. 2011 г., 23:49

Гневът ми оклюма

939 0 5

 

 

ГНЕВЪТ МИ ОКЛЮМА!

„... Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани...” -

ядно се провикна Ботев -

преди век и нещо.

Чак след сто

и повече години -

чу се отговор отсреща.

Една потомка  - скромна  поетеса,

страшно разгневи се

на неразбории днешни.

Семейни, градски, морски

и събития – световни,

като в букет –

 - магарешки бодили,

оформиха словесния им облик.

Думите сами разляха се

(като да е Фуга)

и в стихове се подредиха:



 - Ако поезията не е разтуха -

със сигурност ще пукна!

Излитам от ада на дните си

със скорост ракетна -

дали ми приляга -

не мога хич да сметна...

Семейството крехко

крепя на гърба си -

да падна - не смея

ще чакам възкръсване! –


Веднага записа ядосано думите.
 
Чудо се случи  – гневът ù оклюма!

01.08.2011 г.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...