16 окт. 2011 г., 23:49

Гневът ми оклюма

942 0 5

 

 

ГНЕВЪТ МИ ОКЛЮМА!

„... Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани...” -

ядно се провикна Ботев -

преди век и нещо.

Чак след сто

и повече години -

чу се отговор отсреща.

Една потомка  - скромна  поетеса,

страшно разгневи се

на неразбории днешни.

Семейни, градски, морски

и събития – световни,

като в букет –

 - магарешки бодили,

оформиха словесния им облик.

Думите сами разляха се

(като да е Фуга)

и в стихове се подредиха:



 - Ако поезията не е разтуха -

със сигурност ще пукна!

Излитам от ада на дните си

със скорост ракетна -

дали ми приляга -

не мога хич да сметна...

Семейството крехко

крепя на гърба си -

да падна - не смея

ще чакам възкръсване! –


Веднага записа ядосано думите.
 
Чудо се случи  – гневът ù оклюма!

01.08.2011 г.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...