Гневът ми оклюма
ГНЕВЪТ МИ ОКЛЮМА!
„... Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани...” -
ядно се провикна Ботев -
преди век и нещо.
Чак след сто
и повече години -
чу се отговор отсреща.
Една потомка - скромна поетеса,
страшно разгневи се
на неразбории днешни.
Семейни, градски, морски
и събития – световни,
като в букет –
- магарешки бодили,
оформиха словесния им облик.
Думите сами разляха се
(като да е Фуга)
и в стихове се подредиха:
- Ако поезията не е разтуха -
със сигурност ще пукна!
Излитам от ада на дните си
със скорост ракетна -
дали ми приляга -
не мога хич да сметна...
Семейството крехко
крепя на гърба си -
да падна - не смея
ще чакам възкръсване! –
Веднага записа ядосано думите.
Чудо се случи – гневът ù оклюма!
01.08.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хрис Всички права запазени
