Oct 16, 2011, 11:49 PM

Гневът ми оклюма 

  Poetry » Humour
684 0 5

 

 

ГНЕВЪТ МИ ОКЛЮМА!

„... Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани...” -

ядно се провикна Ботев -

преди век и нещо.

Чак след сто

и повече години -

чу се отговор отсреща.

Една потомка  - скромна  поетеса,

страшно разгневи се

на неразбории днешни.

Семейни, градски, морски

и събития – световни,

като в букет –

 - магарешки бодили,

оформиха словесния им облик.

Думите сами разляха се

(като да е Фуга)

и в стихове се подредиха:



 - Ако поезията не е разтуха -

със сигурност ще пукна!

Излитам от ада на дните си

със скорост ракетна -

дали ми приляга -

не мога хич да сметна...

Семейството крехко

крепя на гърба си -

да падна - не смея

ще чакам възкръсване! –


Веднага записа ядосано думите.
 
Чудо се случи  – гневът ù оклюма!

01.08.2011 г.




© Хрис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??