HrisMelodia (Хрис) HrisMelodia (Хрис)
1 67
Oct 16, 2011, 11:49 PM

Гневът ми оклюма

935 0 5

 

 

ГНЕВЪТ МИ ОКЛЮМА!

„... Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани...” -

ядно се провикна Ботев -

преди век и нещо.

Чак след сто

и повече години -

чу се отговор отсреща.

Една потомка  - скромна  поетеса,

страшно разгневи се

на неразбории днешни.

Семейни, градски, морски

и събития – световни,

като в букет –

 - магарешки бодили,

оформиха словесния им облик.

Думите сами разляха се

(като да е Фуга)

и в стихове се подредиха:



 - Ако поезията не е разтуха -

със сигурност ще пукна!

Излитам от ада на дните си

със скорост ракетна -

дали ми приляга -

не мога хич да сметна...

Семейството крехко

крепя на гърба си -

да падна - не смея

ще чакам възкръсване! –


Веднага записа ядосано думите.
 
Чудо се случи  – гневът ù оклюма!

01.08.2011 г.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0