16 авг. 2022 г., 09:07

Гнезда

790 3 6

Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.

 

Ще завилнеят безпризорни ветрове
и ще изтръгнат взора ни, мигриращ с ятото.
Ще бъдем оскърбени, че криле
не ни достигат да догоним лятото.

 

Отлита август. Идва есента
и ни поднася участ - все една и съща -
да бъдем изоставени гнезда -
закотвени в мъглата стари къщи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jane Doe Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак се върнах тук!
  • Благодаря, Мария, за пожеланията, и за вниманието - като цяло! Отговарям с най-сърдечни пожелания към теб и всички останали - за здраве, нестихващо вдъхновение и творческа продуктивност през новата година.
  • "Ще бъдем оскърбени, че криле
    не ни досгигат да догоним лятото"!!! - ех че хубавооо!!!

    Започвам да се пристрастявам към поезията ти, Лора! Пожелавам ти да имаш една много красива на чувства, вдъхновяваща година!👍🌹
  • Благодаря ви!
    Милена, ще приема твоя стих като продължение и завършек на моя. Много оптимистичен и жизнерадостен. Настроения, от които лиших своята идея.
  • Благодаря, че го написа, Jane Doe, хубаво и различно е и ми донесе вдъхновение

Августовско размишление 🇧🇬

Август е, върви, не спира,
накъде отива, знам,
не, не мисля, че умира,
бърза, ще се влее там.
Иска, търси и намира ...
659 2

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...