Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.
Ще завилнеят безпризорни ветрове
и ще изтръгнат взора ни, мигриращ с ятото.
Ще бъдем оскърбени, че криле
не ни достигат да догоним лятото.
Отлита август. Идва есента
и ни поднася участ - все една и съща -
да бъдем изоставени гнезда -
закотвени в мъглата стари къщи.
© Jane Doe All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
