Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.
Ще завилнеят безпризорни ветрове
и ще изтръгнат взора ни, мигриращ с ятото.
Ще бъдем оскърбени, че криле
не ни достигат да догоним лятото.
Отлита август. Идва есента
и ни поднася участ - все една и съща -
да бъдем изоставени гнезда -
закотвени в мъглата стари къщи.