Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.
Ще завилнеят безпризорни ветрове
и ще изтръгнат взора ни, мигриращ с ятото.
Ще бъдем оскърбени, че криле
не ни достигат да догоним лятото.
Отлита август. Идва есента
и ни поднася участ - все една и съща -
да бъдем изоставени гнезда -
закотвени в мъглата стари къщи.
© Jane Doe All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
