16 ago 2022, 9:07

Гнезда

  Poesía
786 3 6

Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.

 

Ще завилнеят безпризорни ветрове
и ще изтръгнат взора ни, мигриращ с ятото.
Ще бъдем оскърбени, че криле
не ни достигат да догоним лятото.

 

Отлита август. Идва есента
и ни поднася участ - все една и съща -
да бъдем изоставени гнезда -
закотвени в мъглата стари къщи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак се върнах тук!
  • Благодаря, Мария, за пожеланията, и за вниманието - като цяло! Отговарям с най-сърдечни пожелания към теб и всички останали - за здраве, нестихващо вдъхновение и творческа продуктивност през новата година.
  • "Ще бъдем оскърбени, че криле
    не ни досгигат да догоним лятото"!!! - ех че хубавооо!!!

    Започвам да се пристрастявам към поезията ти, Лора! Пожелавам ти да имаш една много красива на чувства, вдъхновяваща година!👍🌹
  • Благодаря ви!
    Милена, ще приема твоя стих като продължение и завършек на моя. Много оптимистичен и жизнерадостен. Настроения, от които лиших своята идея.
  • Благодаря, че го написа, Jane Doe, хубаво и различно е и ми донесе вдъхновение

Августовско размишление 🇧🇬

Август е, върви, не спира,
накъде отива, знам,
не, не мисля, че умира,
бърза, ще се влее там.
Иска, търси и намира ...
656 2

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...