16.08.2022 г., 9:07 ч.

Гнезда 

  Поезия
418 3 5

Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.

 

Ще завилнеят безпризорни ветрове
и ще изтръгнат взора ни, мигриращ с ятото.
Ще бъдем оскърбени, че криле
не ни достигат да догоним лятото.

 

Отлита август. Идва есента
и ни поднася участ - все една и съща -
да бъдем изоставени гнезда -
закотвени в мъглата стари къщи.

© Jane Doe Всички права запазени

Август е, върви, не спира,
накъде отива, знам,
не, не мисля, че умира,
бърза, ще се влее там.
Иска, търси и намира ...
  357 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария, за пожеланията, и за вниманието - като цяло! Отговарям с най-сърдечни пожелания към теб и всички останали - за здраве, нестихващо вдъхновение и творческа продуктивност през новата година.
  • "Ще бъдем оскърбени, че криле
    не ни досгигат да догоним лятото"!!! - ех че хубавооо!!!

    Започвам да се пристрастявам към поезията ти, Лора! Пожелавам ти да имаш една много красива на чувства, вдъхновяваща година!👍🌹
  • Благодаря ви!
    Милена, ще приема твоя стих като продължение и завършек на моя. Много оптимистичен и жизнерадостен. Настроения, от които лиших своята идея.
  • Благодаря, че го написа, Jane Doe, хубаво и различно е и ми донесе вдъхновение
  • Тъжно и носталгично, но хубаво. Поздравления!
Предложения
: ??:??