16.08.2022 г., 9:07

Гнезда

797 3 6

Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.

 

Ще завилнеят безпризорни ветрове
и ще изтръгнат взора ни, мигриращ с ятото.
Ще бъдем оскърбени, че криле
не ни достигат да догоним лятото.

 

Отлита август. Идва есента
и ни поднася участ - все една и съща -
да бъдем изоставени гнезда -
закотвени в мъглата стари къщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак се върнах тук!
  • Благодаря, Мария, за пожеланията, и за вниманието - като цяло! Отговарям с най-сърдечни пожелания към теб и всички останали - за здраве, нестихващо вдъхновение и творческа продуктивност през новата година.
  • "Ще бъдем оскърбени, че криле
    не ни досгигат да догоним лятото"!!! - ех че хубавооо!!!

    Започвам да се пристрастявам към поезията ти, Лора! Пожелавам ти да имаш една много красива на чувства, вдъхновяваща година!👍🌹
  • Благодаря ви!
    Милена, ще приема твоя стих като продължение и завършек на моя. Много оптимистичен и жизнерадостен. Настроения, от които лиших своята идея.
  • Благодаря, че го написа, Jane Doe, хубаво и различно е и ми донесе вдъхновение

Августовско размишление

Август е, върви, не спира,
накъде отива, знам,
не, не мисля, че умира,
бърза, ще се влее там.
Иска, търси и намира ...
662 2

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...