5 мая 2019 г., 19:52

Гнездо на запустението

384 1 9

      /хайку четирилистник/

 

Олющената

фасада на спомена

в прегръдка бръшлян.

 

Затлачена е

последната улица

с изглед към храма.

 

Но не отпивай

наивно от стъпките

в копитена кал.

 

Светът е стена

в задънено бъдеще,

чакаща... птици.

 

3.04.2019

 

 

* В заглавието визирам "мерзостта на запустението" от Библията. Стихотворението е описание на състоянието на изоставената сграда на първата гимназия в Кърджали, чийто двор сега е превърнат в паркинг.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Метеор, позволих ти да "флиртуваш" с мен на шега, но това се оказа доста изморително. Надявам се да съм ти била полезна. Обичам приказки, но да ги пиша като стихотворения, а не да ме забаламосват с тях. Извинявай за резкия тон, но ми стана смешно от тоя пръстен, ама какъв безплътен, нежен, изтънчен мъжки дух си! Усмивка. Само от един разговор няма как да ми налучкаш вкусовете. А на мен вече ми се умориха очите. Засега ще се откажа от виртуалния "флирт". Спокойна вечер.
  • Има един турски певец, Мустафа Сандал, той има песен "Reset", често си я пускам. Там също става въпрос за холограми. Може и да сме проекции на нещо, което е извън нашия свят, но сме от плът и кръв. Но може би за другия свят сме като холограмите за нашия. Знам, че и други в сайта са изказвали подобни предположения, но аз нямам възможност да чета всичко, особено проза. Но е близко до ума. През огъня на внушението вече минах и имаше реални последствия. Огледала колкото искаш, нарциси също. Не трябва да се превръщаме в такива.
  • Но пък да се засягаш, когато ти говорят снизходително, също е вид гордост. Хич не е лесна борбата с гордостта.
  • Леле, борбата с гордостта е най-трудното. И най-лошото е, когато не се усещаш. А религията е моята опора. Тя систематизира разбирането ни за Бог и ни дава правила, които ни създават усещане за стабилност в този непрекъснато променящ се свят. Не говоря за външните прояви на гордостта, а за това как се усещаме. Когато се чувстваме победители. Да "формираш" гордостта? Трудна работа. Изречението ти "толкова е просто и лесно" е породено от гордост, усещаш ли се? Говориш ми като на ученичка, а вероятно не си по-възрастен от мен. Но аз самата се държа понякога така. А понякога инстинктивно подлагам другия на изпитание. Къде е неговата граница? Това ми помага да се ориентирам дали ме възприема като пълноценна личност. Понякога си мислим, че умеем да общуваме, но хората са различни. Не казвам, че ти не можеш, напротив, много комуникативен си. Това не те ли прави малко горд?
  • Старая се да не съдя другите за техния начин на живот /което е доста трудно/. След като победиш "какво ми се прави" с "направих каквото трябва" идва по-опасният враг, "колко съм устойчива на изкушения" - гордостта, и тогава ти пращат по-силно изкушение, ако не се осъзнаеш. Има различни пътища и всеки е в правото си да върви по този, който смята за най-правилен. Благодаря за дискусията, но ми се струва, че "пренаситих" информационното поле с присъствието си с коментари, а прекаленото не е здравословно, дори когато е добронамерено. Благодаря за съпричастието, както и на прочелите това стихотворение.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...