МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
5.05.2019 г., 19:52 ч.

Гнездо на запустението 

  Поезия
199 1 16

      /хайку четирилистник/

 

Олющената

фасада на спомена

в прегръдка – бръшлян.

 

Затлачена е

последната улица

с изглед към храма.

 

Но не отпивай

наивно от стъпките

в копитена кал.

 

Светът е стена

в задънено бъдеще,

чакаща... птици.

 

3.04.2019

 

 

* В заглавието визирам "мерзостта на запустението" от Библията. Стихотворението е описание на състоянието на изоставената сграда на първата гимназия в Кърджали, чийто двор сега е превърнат в паркинг.

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Метеор, позволих ти да "флиртуваш" с мен на шега, но това се оказа доста изморително. Надявам се да съм ти била полезна. Обичам приказки, но да ги пиша като стихотворения, а не да ме забаламосват с тях. Извинявай за резкия тон, но ми стана смешно от тоя пръстен, ама какъв безплътен, нежен, изтънчен мъжки дух си! Усмивка. Само от един разговор няма как да ми налучкаш вкусовете. А на мен вече ми се умориха очите. Засега ще се откажа от виртуалния "флирт". Спокойна вечер.
  • Има един турски певец, Мустафа Сандал, той има песен "Reset", често си я пускам. Там също става въпрос за холограми. Може и да сме проекции на нещо, което е извън нашия свят, но сме от плът и кръв. Но може би за другия свят сме като холограмите за нашия. Знам, че и други в сайта са изказвали подобни предположения, но аз нямам възможност да чета всичко, особено проза. Но е близко до ума. През огъня на внушението вече минах и имаше реални последствия. Огледала колкото искаш, нарциси също. Не трябва да се превръщаме в такива.
  • Но пък да се засягаш, когато ти говорят снизходително, също е вид гордост. Хич не е лесна борбата с гордостта.
  • Леле, борбата с гордостта е най-трудното. И най-лошото е, когато не се усещаш. А религията е моята опора. Тя систематизира разбирането ни за Бог и ни дава правила, които ни създават усещане за стабилност в този непрекъснато променящ се свят. Не говоря за външните прояви на гордостта, а за това как се усещаме. Когато се чувстваме победители. Да "формираш" гордостта? Трудна работа. Изречението ти "толкова е просто и лесно" е породено от гордост, усещаш ли се? Говориш ми като на ученичка, а вероятно не си по-възрастен от мен. Но аз самата се държа понякога така. А понякога инстинктивно подлагам другия на изпитание. Къде е неговата граница? Това ми помага да се ориентирам дали ме възприема като пълноценна личност. Понякога си мислим, че умеем да общуваме, но хората са различни. Не казвам, че ти не можеш, напротив, много комуникативен си. Това не те ли прави малко горд?
  • Старая се да не съдя другите за техния начин на живот /което е доста трудно/. След като победиш "какво ми се прави" с "направих каквото трябва" идва по-опасният враг, "колко съм устойчива на изкушения" - гордостта, и тогава ти пращат по-силно изкушение, ако не се осъзнаеш. Има различни пътища и всеки е в правото си да върви по този, който смята за най-правилен. Благодаря за дискусията, но ми се струва, че "пренаситих" информационното поле с присъствието си с коментари, а прекаленото не е здравословно, дори когато е добронамерено. Благодаря за съпричастието, както и на прочелите това стихотворение.
  • Не мисля, но по този въпрос няма да се разберем. За мен религията ми е важна, пък и обичам месо. Щом ми го позволява, ям. И всеки път се боря по време на поста и е чудесно, когато побеждавам себе си. И тъжно, когато се предавам. Обичам много и сладко, но ми е повишена захарта, и това също е борба. Обичам и мъжете, но и там се боря. Обичам лукса, но не мога да си го позволя и се боря със съжалението, че не съм по-богата. Обичам да пътувам, но и от пътешествия се лишавам. Не мисля, че яденето на месо в моя случай е каприз.
  • Уважавам вегетарианците, но сме създадени месоядни, сигурно има причина. И пак с риск да засегна някого, индийците са повечето вегетарианци /поради религията си/, но имат същото здраво излъчване на другите хора, а нашите вегатарианци приличат на изсушени скумрии, едни такива аскетични /като излъчване говоря, не като външен вид/. Или те нещо пропускат във вегетарианството или на мен така ми се струва. Православният пост е по-разумен, според мен. Защото не ти дава да свикнеш с едно състояние, а е непрекъсната борба и чувстваш осезателно лишението. Целта на първо място е спасението на душата, а след това грижата за животните. Щом ядеш, за да се нахраниш, разбира се, не заради жестокостта на унищожението.
  • Благодаря, Антоан. Най-вече за посещението, когато трябва. Има прегръдки, които са удушливи като бръшлян. За такава иде реч в стихотворението. А за любов съм писала много и съм публикувала. И сега мога да пиша, но не съм влюбена, само ще улавям някакви чужди флуиди и най-вероятно да засегна някого. Но си прав, ако много-много мислиш кого ще засегнеш, трябва да престанеш да пишеш. Но не бива и да се прекалява. И ти продължавай да твориш, независимо в каква форма. Можеш.
  • Може би трябва да подскажа, че този път "хайку четирилистникът" не е с акростих на първите изречения, като в "Haute couture...", а в стиховете има огледалност в редуването на ударени и неударени срички.
Предложения
: ??:??