Гнездо за лястовица бяла
По пътя след сърцето си вървя.
Изборът му никога не ме подведе.
Прощава винаги, ако сгреша,
без нещо във замяна да ми вземе.
Връстник ми е, но никак не е старо.
Не спира на света да се учудва.
Като дете лудува тук, от ляво,
в позастарялата моя коруба.
На гърлото често засяда,
дращи, усети ли хорска неволя.
Задавя - коричка сух залък,
тъгувам ли с тъгата на хората.
На топка в стомаха се свива,
предчувствие щом ме обзема,
щом страх от безпътица сива
последната ми надежда отнема.
Често се питам, греша или не?
И изобщо… дали заслужава
на хора, които нямат сърце,
моето все да дарявам?
Простичък отговор има въпросът.
„Обич раздаваш ли, все ще остава!“
Чудо всеки в сърцето си носи -
гнездо за лястовица бяла.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
