4 окт. 2024 г., 21:02

Гнездото на душата

540 0 3

 

В гнездото на душата те очаквам

да долетиш, за да измътя спомен –

нежно да измие всички рани,

които си ми причинил неволно.

 

Наесен щъркелите странно се завръщат –

дали и с Господа са се разбрали тайно

в душите хорски да си свият къщи,

за да спасят човеците. Навярно

 

в гнездото на душата крия

последни перли вяра и надежда.

И Господ моля да съм пак от тия,

които щъркели през зимата отглеждат.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...