4 окт. 2024 г., 21:02

Гнездото на душата

530 0 3

 

В гнездото на душата те очаквам

да долетиш, за да измътя спомен –

нежно да измие всички рани,

които си ми причинил неволно.

 

Наесен щъркелите странно се завръщат –

дали и с Господа са се разбрали тайно

в душите хорски да си свият къщи,

за да спасят човеците. Навярно

 

в гнездото на душата крия

последни перли вяра и надежда.

И Господ моля да съм пак от тия,

които щъркели през зимата отглеждат.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...