4 окт. 2024 г., 21:02

Гнездото на душата

541 0 3

 

В гнездото на душата те очаквам

да долетиш, за да измътя спомен –

нежно да измие всички рани,

които си ми причинил неволно.

 

Наесен щъркелите странно се завръщат –

дали и с Господа са се разбрали тайно

в душите хорски да си свият къщи,

за да спасят човеците. Навярно

 

в гнездото на душата крия

последни перли вяра и надежда.

И Господ моля да съм пак от тия,

които щъркели през зимата отглеждат.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...