Oct 4, 2024, 9:02 PM

Гнездото на душата

  Poetry » Other
534 0 3

 

В гнездото на душата те очаквам

да долетиш, за да измътя спомен –

нежно да измие всички рани,

които си ми причинил неволно.

 

Наесен щъркелите странно се завръщат –

дали и с Господа са се разбрали тайно

в душите хорски да си свият къщи,

за да спасят човеците. Навярно

 

в гнездото на душата крия

последни перли вяра и надежда.

И Господ моля да съм пак от тия,

които щъркели през зимата отглеждат.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни" - 2024 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...