10 янв. 2006 г., 17:30

Гняв

Поэзия

2.3K 0 3

Гняв надига се в душата,
гняв от думи, казани на глас,
гняв, който те разплаква,
който кара те да си в несвяст.

И стискаш юмруци безмълвно,
затворил от ярост очи,
и сърцето се пръска напълно
и неистово много боли...

Гледаш ядно, но не виждаш,
търсиш сила-но уви,
думите безсилен те оставят
и душата в тях гори...

И поглеждаш към небето сиво,
виждаш празни, облачните висини,
питаш се накъде да отидеш-
дали някога ще те отболи?!

И раната със времето зараства,
но спомена остава да гори,
защото думите не се забравят,
колкото и да вярваш на многото лъжи...

На онези хора, които така и не осъзнаха какво правят другите за тях

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

malka_i_jestoka (Емили)

И после как да не ми е готино, че уча с такива хора в едно училищеМного си добра!!!Поздравления за стиха

2006-06-16T18:09:08+03:00
Jinksy (Елира)

БЛАГОДАРЯ

2006-01-12T20:23:50+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Много смислено и хубаво :о) 6+

2006-01-11T19:06:29+02:00