Гняв
Гняв надига се в душата,
гняв от думи, казани на глас,
гняв, който те разплаква,
който кара те да си в несвяст.
И стискаш юмруци безмълвно,
затворил от ярост очи,
и сърцето се пръска напълно
и неистово много боли...
Гледаш ядно, но не виждаш,
търсиш сила-но уви,
думите безсилен те оставят
и душата в тях гори...
И поглеждаш към небето сиво,
виждаш празни, облачните висини,
питаш се накъде да отидеш-
дали някога ще те отболи?!
И раната със времето зараства,
но спомена остава да гори,
защото думите не се забравят,
колкото и да вярваш на многото лъжи...
На онези хора, които така и не осъзнаха какво правят другите за тях
гняв от думи, казани на глас,
гняв, който те разплаква,
който кара те да си в несвяст.
И стискаш юмруци безмълвно,
затворил от ярост очи,
и сърцето се пръска напълно
и неистово много боли...
Гледаш ядно, но не виждаш,
търсиш сила-но уви,
думите безсилен те оставят
и душата в тях гори...
И поглеждаш към небето сиво,
виждаш празни, облачните висини,
питаш се накъде да отидеш-
дали някога ще те отболи?!
И раната със времето зараства,
но спомена остава да гори,
защото думите не се забравят,
колкото и да вярваш на многото лъжи...
На онези хора, които така и не осъзнаха какво правят другите за тях
© Елира All rights reserved.
Много си добра!!!Поздравления за стиха
